No subscription or hidden extras
Read through the most famous quotes by topic #bulgarian
Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко. Да бързаш занякъде, да носиш нещо, да вярваш, че те чакат, че без тебе не могат, че се взират в далечината идеш ли. Да изненадаш света с някакво откритие. Но аз нищо не носех освен едно опетнено име. Никой не ме чакаше, никой не гледаше жадно към пътя, да се задам, не броеше минутите. Скоростта, с която летях, се превърна в сух, безплоден вятър. Скорост, скорост към нищото,опустошителна като суховей. Целият ти досегашен живот пробягва мълнийно пред очите ти. Искаш да се вкопчиш в нещо, да се задържиш на ръба на пропастта. Не е възможно да бъдеш излишен на тоя свят. И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо. ↗
Само една любов признавам на тоя свят - да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание. ↗
Ако не беше толкова мил, толкова внимателен, тя отдавна щеше да го е оставила, много преди нещата да станат сериозни, но нежността му я обезоръжава и я задържа. Кадънс имаше нужда от тази нежност, защото дълго време бе живяла без нея. ↗
В един момент щеше да му се наложи да признае пред света какъв е. Да признае и пред себе си, че иска да каже нещо на хората и иска те да го чуят. Дълго време неговата мантра беше „не ми пука“. Тази фраза го характеризираше като личност, позволяваше му да работи в кафене „Бразилия“ срещу минимално заплащане, да излиза с момчета, в които не беше влюбен, и да прахосва вечерите си на места като къщата на Бето. В много отношения щеше да му е по-лесно да продължи да живее както досега, да се разпилява всяка вечер в алко- холна мъгла и наркотици, да прекарва нощите си на поля- ните пред чуждите къщи, да пише просто за удоволствие, за запълване на времето, да казва на хората, че е Ричард Хардинг, завършил университет, но без работа и без перс- пектива. Естествено, не можеше да я кара така цял живот, но можеше да продължи поне през следващите няколко години. Междувременно щеше да се наслаждава на утехата от „не ми пука“ и на естетическата свобода, присъща за живота, изпълнен с невъздържаност от всякакъв род. ↗
В Раджа се криеше някакво безпристрастие, някакво вътрешно спокойствие, което очевидно привличаше другите хора. Имаше много повече приятели от нея, но не полагаше никакви усилия 24 да ги опознае. Те се появяваха в стаята му по всяко време 25 на денонощието, искаха да говорят за книги, политика и филми или да му разкажат за личните си проблеми, и бяха толкова много, че за Клоуи си остана загадка защо избра тъкмо нея за своя приятелка. На практика можеше да бъде с всяка жена. Със сигурност – с всяка индийка. Но той избра нея – бяло момиче от предградията на Юга, кошмар за родителите му – индийци. ↗
