Имаше един машинен боцман, бай Симо. Дебел като бъчва. Хранеше си едно птиче от устата. Сдъвкваше му залъче и със слюнката си му го даваше. То едничко оживя и закрепна. Направи си гнездо на кораба. Между две вахти, като излезе от машинното, дето се пържи на 48 градуса, бай Симо се разхождаше "по булеварда" - тоест по палубата. Птичето го познаваше. Почваше да се върти край него. Кацаше на рамото му. Той все вардеше водата в купичката да му е прясна и чиста. Да го видиш: едър, грамаден мъжага, става като дете. Умря на кораба внезапно. От разрив на сърцето. Хвърлихме го в морето. И вече не се върна. Така е на кораба. Нежност наред с грубост. Така е и в света. Едни хранят птичета и треперят над тях, а други ги колят и пекат...
